13.08.2023 г., 21:44

Умора

918 3 5

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.

 

Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш,
в сълзите да се криеш, от мъка да кървиш...
Там, в ъгъла животът не носи светлина,
а мракът те поглъща и смазва те вина.

 

Но трябва да се бориш, живота да цениш
и щастие да търсиш, да искаш да летиш...
А тръгнеш ли в зората към нов и светъл ден
изчезва тъмнината пред взора уморен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • Животът е като един миг, но борбата за него е вечна! Много хубав, ритмичен стих!
    Поздрав, Райне!
  • Животът – най.скъпото нещо, което човек получава, за да се изяви на Земята! Поздравения, Райна!
  • Благодаря ти, Тони.
  • Хубав философски стих. Да, Райне, трябва да се борим, за да не ни се изплъзне животът.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...