13.08.2023 г., 21:44 ч.

Умора 

  Поезия
439 3 5

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.

 

Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш,
в сълзите да се криеш, от мъка да кървиш...
Там, в ъгъла животът не носи светлина,
а мракът те поглъща и смазва те вина.

 

Но трябва да се бориш, живота да цениш
и щастие да търсиш, да искаш да летиш...
А тръгнеш ли в зората към нов и светъл ден
изчезва тъмнината пред взора уморен.

 

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Животът е като един миг, но борбата за него е вечна! Много хубав, ритмичен стих!
    Поздрав, Райне!
  • Животът – най.скъпото нещо, което човек получава, за да се изяви на Земята! Поздравения, Райна!
  • Благодаря ти, Тони.
  • Хубав философски стих. Да, Райне, трябва да се борим, за да не ни се изплъзне животът.
Предложения
: ??:??