Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.
Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш,
в сълзите да се криеш, от мъка да кървиш...
Там, в ъгъла животът не носи светлина,
а мракът те поглъща и смазва те вина.
Но трябва да се бориш, живота да цениш
и щастие да търсиш, да искаш да летиш...
А тръгнеш ли в зората към нов и светъл ден
изчезва тъмнината пред взора уморен.
© Райна Иванова Всички права запазени