13 авг. 2023 г., 21:44

Умора

919 3 5

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.

 

Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш,
в сълзите да се криеш, от мъка да кървиш...
Там, в ъгъла животът не носи светлина,
а мракът те поглъща и смазва те вина.

 

Но трябва да се бориш, живота да цениш
и щастие да търсиш, да искаш да летиш...
А тръгнеш ли в зората към нов и светъл ден
изчезва тъмнината пред взора уморен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
  • Животът е като един миг, но борбата за него е вечна! Много хубав, ритмичен стих!
    Поздрав, Райне!
  • Животът – най.скъпото нещо, което човек получава, за да се изяви на Земята! Поздравения, Райна!
  • Благодаря ти, Тони.
  • Хубав философски стих. Да, Райне, трябва да се борим, за да не ни се изплъзне животът.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...