5 jun 2006, 7:29

Уморени очи

  Poesía
1.2K 0 1

Прекрасен е жестокия свят.
Сълзи и усмивски, дъжд и дъга,
любов и омраза, те всички
вървят ръка за ръка.

Пак гледаш ме тъжно, а песен сега,
тъй весела, влива се в твоята душа.
Болката с екстаза се примесва,
взривява всичките ти сетива.

Звезда в небето угасва, ражда се
стръкче трева.
И все тъй непрестанно,
очите поглъщат това.

Намери ли себе си, кажи?
Намери ли?
Ах, очите ти са уморени,
но ти търси, търси,
себе си недеи губи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...