Прекрасен е жестокия свят.
Сълзи и усмивски, дъжд и дъга,
любов и омраза, те всички
вървят ръка за ръка.
Пак гледаш ме тъжно, а песен сега,
тъй весела, влива се в твоята душа.
Болката с екстаза се примесва,
взривява всичките ти сетива.
Звезда в небето угасва, ражда се
стръкче трева.
И все тъй непрестанно,
очите поглъщат това.
Намери ли себе си, кажи?
Намери ли?
Ах, очите ти са уморени,
но ти търси, търси,
себе си недеи губи...
© Ели All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
