Прекрасен е жестокия свят.
Сълзи и усмивски, дъжд и дъга,
любов и омраза, те всички
вървят ръка за ръка.

Пак гледаш ме тъжно, а песен сега,
тъй весела, влива се в твоята душа.
Болката с екстаза се примесва,
взривява всичките ти сетива.

Звезда в небето угасва, ражда се
стръкче трева.
И все тъй непрестанно,
очите поглъщат това.

Намери ли себе си, кажи?
Намери ли?
Ах, очите ти са уморени,
но ти търси, търси,
себе си недеи губи...