Valdemaro (Валдемар)
66 183
12 ago 2014, 13:04

Уморих се 

  Poesía
567 0 5

Уморих се от толкова мъка.

Сили нямам, не плача дори.

И от всички познати посоки

веят хали, прегръщат мъгли.

Уморих се да търся посоки.

Без компас съм, звезда не блести.

Не научих че Юг е доброто,

а пък Север са други мечти.

Уморих се да чакам Съдбата,

да разхвърля за мен пасианс.

Във средата любов и позлата,

а по края умора и страх.

 

Уморих се. И искам накрая,

да го зърна дори и за миг.

Онзи миг, в който влизаш във Рая

и разбираш, че... Раят е миг.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??