Valdemaro (Валдемар)
66 183
12.08.2014 г., 13:04 ч.

Уморих се 

  Поезия
563 0 5

Уморих се от толкова мъка.

Сили нямам, не плача дори.

И от всички познати посоки

веят хали, прегръщат мъгли.

Уморих се да търся посоки.

Без компас съм, звезда не блести.

Не научих че Юг е доброто,

а пък Север са други мечти.

Уморих се да чакам Съдбата,

да разхвърля за мен пасианс.

Във средата любов и позлата,

а по края умора и страх.

 

Уморих се. И искам накрая,

да го зърна дори и за миг.

Онзи миг, в който влизаш във Рая

и разбираш, че... Раят е миг.

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??