Уморих се
Уморих се от толкова мъка.
Сили нямам, не плача дори.
И от всички познати посоки
веят хали, прегръщат мъгли.
Уморих се да търся посоки.
Без компас съм, звезда не блести.
Не научих че Юг е доброто,
а пък Север са други мечти.
Уморих се да чакам Съдбата,
да разхвърля за мен пасианс.
Във средата любов и позлата,
а по края умора и страх.
Уморих се. И искам накрая,
да го зърна дори и за миг.
Онзи миг, в който влизаш във Рая
и разбираш, че... Раят е миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
