Уморих се от толкова мъка.
Сили нямам, не плача дори.
И от всички познати посоки
веят хали, прегръщат мъгли.
Уморих се да търся посоки.
Без компас съм, звезда не блести.
Не научих че Юг е доброто,
а пък Север са други мечти.
Уморих се да чакам Съдбата,
да разхвърля за мен пасианс.
Във средата любов и позлата,
а по края умора и страх.
Уморих се. И искам накрая,
да го зърна дори и за миг.
Онзи миг, в който влизаш във Рая
и разбираш, че... Раят е миг.
© Валдемар All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
