Valdemaro (Валдемар)
66 181
12 авг. 2014 г., 13:04

Уморих се 

  Поэзия
663 0 5

Уморих се от толкова мъка.

Сили нямам, не плача дори.

И от всички познати посоки

веят хали, прегръщат мъгли.

Уморих се да търся посоки.

Без компас съм, звезда не блести.

Не научих че Юг е доброто,

а пък Север са други мечти.

Уморих се да чакам Съдбата,

да разхвърля за мен пасианс.

Във средата любов и позлата,

а по края умора и страх.

 

Уморих се. И искам накрая,

да го зърна дори и за миг.

Онзи миг, в който влизаш във Рая

и разбираш, че... Раят е миг.

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??