Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
19 feb 2019, 23:37  

Унес 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
479 0 2

УНЕС

 

Дълго гледах чудновата сянка

да пълзи по сухата трева

и – унесен в неспокойна дрямка,

се изгубих в своята глава.

 

Надълбоко някъде във нея

аз подобна сянка разпознах

и преди съвсем да полудея,

се опомних, тръпнейки от страх.

 

Гледах към дълбокото небе –

там цъфтеше сиво-синкав дим,

коренът му нейде долу бе,

там, където пламък несломим

 

хрупаше от сухата трева

и не можеше да се насити,

а от пламналата му глава

никнеха дръвчета в цвят обвити.

 

Чудновата сянка хвърля той,

а самият е невзрачна сянка,

гонеща блажения покой

и жадуваната полудрямка.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??