Унес

19 февр. 2019 г., 23:37 2020-04-21T14:52:56+03:00

Поэзия » Пейзажная, Философская

480 0 2

Дълго гледах чудновата сянка

да пълзи по сухата трева

и – унесен в неспокойна дрямка,

се изгубих в своята глава.

Надълбоко някъде във нея

аз подобна сянка разпознах

и преди съвсем да полудея,

се опомних, тръпнейки от страх.

Гледах към дълбокото небе –

там цъфтеше сиво-синкав дим,

коренът му нейде долу бе,

там, където пламък несломим

хрупаше от сухата трева

и не можеше да се насити,

а от пламналата му глава

никнеха дръвчета в цвят обвити.

Чудновата сянка хвърля той,

а самият е невзрачна сянка,

гонеща блажения покой

и жадуваната полудрямка.