Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
248 394
19.02.2019 г., 23:37 ч.  

Унес 

  Поезия » Пейзажна, Философска
410 0 2

УНЕС

 

Дълго гледах чудновата сянка

да пълзи по сухата трева

и – унесен в неспокойна дрямка,

се изгубих в своята глава.

 

Надълбоко някъде във нея

аз подобна сянка разпознах

и преди съвсем да полудея,

се опомних, тръпнейки от страх.

 

Гледах към дълбокото небе –

там цъфтеше сиво-синкав дим,

коренът му нейде долу бе,

там, където пламък несломим

 

хрупаше от сухата трева

и не можеше да се насити,

а от пламналата му глава

никнеха дръвчета в цвят обвити.

 

Чудновата сянка хвърля той,

а самият е невзрачна сянка,

гонеща блажения покой

и жадуваната полудрямка.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??