Дълго гледах чудновата сянка
да пълзи по сухата трева
и – унесен в неспокойна дрямка,
се изгубих в своята глава.
Надълбоко някъде във нея
аз подобна сянка разпознах
и преди съвсем да полудея,
се опомних, тръпнейки от страх.
Гледах към дълбокото небе –
там цъфтеше сиво-синкав дим,
коренът му нейде долу бе,
там, където пламък несломим ...