Унес
УНЕС
Дълго гледах чудновата сянка
да пълзи по сухата трева
и – унесен в неспокойна дрямка,
се изгубих в своята глава.
Надълбоко някъде във нея
аз подобна сянка разпознах
и преди съвсем да полудея,
се опомних, тръпнейки от страх.
Гледах към дълбокото небе –
там цъфтеше сиво-синкав дим,
коренът му нейде долу бе,
там, където пламък несломим
хрупаше от сухата трева
и не можеше да се насити,
а от пламналата му глава
никнеха дръвчета в цвят обвити.
Чудновата сянка хвърля той,
а самият е невзрачна сянка,
гонеща блажения покой
и жадуваната полудрямка.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
