Унес
В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли
мисли ветрогонни.
Мият полустрасти
капките дъждовни
някъде по пътя.
А дали ще стигна?
Колко много пъти
вече ми намигна
от звездица ярка
все във таз посока?
Няма да се мярка
сянката висока,
дето все се криеш
вече три години -
в бялата чаршия,
в цветните градини...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
!!!
