18.10.2010 г., 8:26 ч.

Унес 

  Поезия » Друга
665 0 15

 

В някаква магия,

сладко-плодоносна,

в сънната чаршия

влизам недоносно

в утро с недорасли

мисли ветрогонни.

Мият полустрасти

капките дъждовни

някъде по пътя.

А дали ще стигна?

Колко много пъти

вече ми намигна

от звездица ярка

все във таз посока?

Няма да се мярка

сянката висока,

дето все се криеш

вече три години -

в бялата чаршия,

в цветните градини... 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??