Унес
В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли
мисли ветрогонни.
Мият полустрасти
капките дъждовни
някъде по пътя.
А дали ще стигна?
Колко много пъти
вече ми намигна
от звездица ярка
все във таз посока?
Няма да се мярка
сянката висока,
дето все се криеш
вече три години -
в бялата чаршия,
в цветните градини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
!!!
