В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли
мисли ветрогонни.
Мият полустрасти
капките дъждовни
някъде по пътя.
А дали ще стигна?
Колко много пъти
вече ми намигна
от звездица ярка
все във таз посока?
Няма да се мярка
сянката висока,
дето все се криеш
вече три години -
в бялата чаршия,
в цветните градини...
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!