В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли
мисли ветрогонни.
Мият полустрасти
капките дъждовни
някъде по пътя.
А дали ще стигна?
Колко много пъти
вече ми намигна
от звездица ярка
все във таз посока?
Няма да се мярка
сянката висока,
дето все се криеш
вече три години -
в бялата чаршия,
в цветните градини...
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!