20 дек. 2010 г., 00:03

Уникат

1.5K 0 16

Първо се опитваше
да ги събере
в една голяма
стъклена кутия
и да си ги гледа
с възхита,
докато си пие
чая от порцелан
на розови цветя.
Но не успя.
После да ги опитоми
с много желание
се постара.
Да завърже смисъл
в грациозните движения,
но му се плезеше
с блестяща и невинна
уникалност всяка.
Танцуваха, летейки към смъртта...
И не успя.
И заплака,
както само лудите могат.
Как да запечата
красотата на снежинка
във вечността?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...