20.12.2010 г., 0:03

Уникат

1.5K 0 16

Първо се опитваше
да ги събере
в една голяма
стъклена кутия
и да си ги гледа
с възхита,
докато си пие
чая от порцелан
на розови цветя.
Но не успя.
После да ги опитоми
с много желание
се постара.
Да завърже смисъл
в грациозните движения,
но му се плезеше
с блестяща и невинна
уникалност всяка.
Танцуваха, летейки към смъртта...
И не успя.
И заплака,
както само лудите могат.
Как да запечата
красотата на снежинка
във вечността?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...