Първо се опитваше
да ги събере
в една голяма
стъклена кутия
и да си ги гледа
с възхита,
докато си пие
чая от порцелан
на розови цветя.
Но не успя.
После да ги опитоми
с много желание
се постара.
Да завърже смисъл
в грациозните движения,
но му се плезеше
с блестяща и невинна
уникалност всяка.
Танцуваха, летейки към смъртта...
И не успя.
И заплака,
както само лудите могат.
Как да запечата
красотата на снежинка
във вечността?
© Таня Атанасова All rights reserved.
Прекрасни сте!!!!! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
