Урок

8 mar 2018, 11:17

Poesía » Filosófica, Otra

938 2 0

Защо ми казваш как живота

си трябва да живея? Знам,

че всеки има си Голгота,

която те изправя там,

пред всичките несгоди тежки

от битието на деня,

че търсейки благá купешки,

не ще да стъпиш ти в града.

На щастие и радост – факли,

които да те озарят,

усмихнат, пълен с топли мисли,

да грейне светъл твоя път.

А истината без да молиш,

ще кажа аз макар несвят,

в сърцето си любов щом носиш,

дарен си ти със благодат.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.