8 мар. 2018 г., 11:17

Урок

1.5K 2 0

Защо ми казваш как живота

си трябва да живея? Знам,

че всеки има си Голгота,

която те изправя там,

 

пред всичките несгоди тежки

от битието на деня,

че търсейки благá купешки,

не ще да стъпиш ти в града.

 

На щастие и радост – факли,

които да те озарят,

усмихнат, пълен с топли мисли,

да грейне светъл твоя път.

 

А истината без да молиш,

ще кажа аз макар несвят,

в сърцето си любов щом носиш,

дарен си ти със благодат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...