8.03.2018 г., 11:17

Урок

1.5K 2 0

Защо ми казваш как живота

си трябва да живея? Знам,

че всеки има си Голгота,

която те изправя там,

 

пред всичките несгоди тежки

от битието на деня,

че търсейки благá купешки,

не ще да стъпиш ти в града.

 

На щастие и радост – факли,

които да те озарят,

усмихнат, пълен с топли мисли,

да грейне светъл твоя път.

 

А истината без да молиш,

ще кажа аз макар несвят,

в сърцето си любов щом носиш,

дарен си ти със благодат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...