8.03.2018 г., 11:17

Урок

1.5K 2 0

Защо ми казваш как живота

си трябва да живея? Знам,

че всеки има си Голгота,

която те изправя там,

 

пред всичките несгоди тежки

от битието на деня,

че търсейки благá купешки,

не ще да стъпиш ти в града.

 

На щастие и радост – факли,

които да те озарят,

усмихнат, пълен с топли мисли,

да грейне светъл твоя път.

 

А истината без да молиш,

ще кажа аз макар несвят,

в сърцето си любов щом носиш,

дарен си ти със благодат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...