Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената,
надзирател на живота, наречен тишина.
Скалпел за абортиралата ти забрава.
Раждаш ме в себе си -
като графит изписан от пикаещи бездомни кучета,
проговорили за наказание.
Като адрес, на който любовта ни ще се случи.
Забрави за всичко досега научено… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse