Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената,
надзирател на живота, наречен тишина.
Скалпел за абортиралата ти забрава.
Раждаш ме в себе си -
като графит изписан от пикаещи бездомни кучета,
проговорили за наказание.
Като адрес, на който любовта ни ще се случи.
Забрави за всичко досега научено… ...