9 сент. 2011 г., 21:34

Урок до поискване 

  Поэзия » Любовная
552 0 0
Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената,
надзирател на живота, наречен тишина.
Скалпел за абортиралата ти забрава.
Раждаш ме в себе си -
като графит изписан от пикаещи бездомни кучета,
проговорили за наказание.
Като адрес, на който любовта ни ще се случи.
Забрави за всичко досега научено…
С утрешната поща чакай нови указания!
 

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??