Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи
под пеещо великденско кубе.
С невинна радост малката ръчичка
бе стиснала яйце вместо паричка
и трябваше дилема да реши:
дали яйцето скрито по-голямо
за мен от джоба да извади само
или ще съжалява и сгреши.
Погледна ме с очите си зелени
момченцето, застанало пред мен и
да ми даде голямото избра.
Ръката щедро то напред протегна,
вълнението гърлото ми стегна,
но как на друг се дава аз разбрах.
След време и да губя се научих,
на лесен път в живота си не случих,
от грешките си мъдрост пия днес.
В годините, каквото придобивах,
заплащах с моя труд, не го прикривах –
така опазих личната си чест.
Научих се най-ценното да давам,
за загубите да не съжалявам
и как без капка подлост се живей.
Животът щом преминал е достойно
и сам не си превърнал в сцена бойна,
детето ти след теб ще се гордей.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »