25 oct 2022, 15:01

Урок по щедрост

1.7K 11 33

 

                   Знай как да даваш без колебание,
                   как да губиш без съжаление
                   и как да придобиваш без подлост.
                                                          Жорж Санд

Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.

Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи
под пеещо великденско кубе.

 

С невинна радост малката ръчичка
бе стиснала яйце вместо паричка
и трябваше дилема да реши:

 

дали яйцето скрито по-голямо

за мен от джоба да извади само

или ще съжалява и сгреши.

 

Погледна ме с очите си зелени

момченцето, застанало пред мен и

да ми даде голямото избра.

 

Ръката щедро то напред протегна,

вълнението гърлото ми стегна,

но как на друг се дава аз разбрах.

 

След време и да губя се научих,

на лесен път в живота си не случих,

от грешките си мъдрост пия днес.

 

В годините, каквото придобивах,

заплащах с моя труд, не го прикривах –

така опазих личната си чест.

 

Научих се най-ценното да давам,

за загубите да не съжалявам

и как без капка подлост се живей.

 

Животът щом преминал е достойно

и сам не си превърнал в сцена бойна,

детето ти след теб ще се гордей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен човек се ражда със закодирана доброта. Може животът да отнеме част от нея, но той до края си остава с мисъл за другите и със сърце, готово да ги прегърне.
  • Уроците на децата са завинаги, да. Радвам се, че още си такава, не съм се и съмнявала, Мари. 😊
  • Благодаря ти за подкрепата, Злати!
  • Харесва ми, Мария! Гласувам с удоволствие! Успех!
  • Миличка Боби, ако вземем пример от тях за това, няма да сгрешим. Аз го направих навремето и се старая още да бъда такава, каквато ми показа това малко момченце.
    Благодаря, че прочете, коментира и сложи в любими!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...