25.10.2022 г., 15:01

Урок по щедрост

1.7K 11 33

 

                   Знай как да даваш без колебание,
                   как да губиш без съжаление
                   и как да придобиваш без подлост.
                                                          Жорж Санд

Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.

Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи
под пеещо великденско кубе.

 

С невинна радост малката ръчичка
бе стиснала яйце вместо паричка
и трябваше дилема да реши:

 

дали яйцето скрито по-голямо

за мен от джоба да извади само

или ще съжалява и сгреши.

 

Погледна ме с очите си зелени

момченцето, застанало пред мен и

да ми даде голямото избра.

 

Ръката щедро то напред протегна,

вълнението гърлото ми стегна,

но как на друг се дава аз разбрах.

 

След време и да губя се научих,

на лесен път в живота си не случих,

от грешките си мъдрост пия днес.

 

В годините, каквото придобивах,

заплащах с моя труд, не го прикривах –

така опазих личната си чест.

 

Научих се най-ценното да давам,

за загубите да не съжалявам

и как без капка подлост се живей.

 

Животът щом преминал е достойно

и сам не си превърнал в сцена бойна,

детето ти след теб ще се гордей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен човек се ражда със закодирана доброта. Може животът да отнеме част от нея, но той до края си остава с мисъл за другите и със сърце, готово да ги прегърне.
  • Уроците на децата са завинаги, да. Радвам се, че още си такава, не съм се и съмнявала, Мари. 😊
  • Благодаря ти за подкрепата, Злати!
  • Харесва ми, Мария! Гласувам с удоволствие! Успех!
  • Миличка Боби, ако вземем пример от тях за това, няма да сгрешим. Аз го направих навремето и се старая още да бъда такава, каквато ми показа това малко момченце.
    Благодаря, че прочете, коментира и сложи в любими!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...