1 jun 2007, 5:19

Усещане 

  Poesía
628 0 15

Усещане

 

Пясък в косите, диви фъртуни

от стари, разбити въпроси,

боси крака и ръце като струни,

и тъмно небе, буреносно.

 

В кръг се завъртам, търся отново

къде е на дните ми фара,

трудно прониква лъч през олово

и болка в очите затваря.

 

Грешен е пътят, времето – малко,

разбирам какво не достига,

най-ненаучен от мене остана

урокът да бъда щастлива.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "най-ненаучен от мене остана
    урокът да бъда щастлива"
    Много хубаво си го казала Доли и май си е точно така в живота!
  • Мисля си, че и аз не съм присъствала на този урок. Браво, Доли- почувствано и написано супер!!!
  • Прекрасна си,Доли!
    Поздрав!
    Този стих го бях пропуснала и ето защо ми се стори,че от цяла вечност не съм чела твой стих
  • Много, много ви благодаря! Радвам се, че мога да споделям с вас
  • Истинска си, Доли!
    Поздрави!
  • Доли, моите поздрави за хубавия стих!!!
  • Доли, перото ти пише със златни букви...
  • Грешен е пътят, времето – малко,
    разбирам какво не достига,
    най-ненаучен от мене остана
    урокът да бъда щастлива.
    * * *
    Много е искрено откровението ти, почувствах го... като свое!
    Поздрави, Доли!
  • Креми, Ники, благодаря ви! Радвам се, че ви познавам
  • Трудно се учат важни уроци!
    ...но аз знам,че ти ще успееш

  • Никога не е късно, Доли!
    Много хубав стих!
    Прегръщам те!
  • Времето наистина е много малко да научим всички уроци на живота, Доли.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Сигурно е така, Мая Благодаря ви!
  • защото цял живот се учим да бъдем щастливи, Доли
  • С малко думи,много неща!
    Харесва ми!
Propuestas
: ??:??