1 июн. 2007 г., 05:19

Усещане

778 0 15

Усещане

 

Пясък в косите, диви фъртуни

от стари, разбити въпроси,

боси крака и ръце като струни,

и тъмно небе, буреносно.

 

В кръг се завъртам, търся отново

къде е на дните ми фара,

трудно прониква лъч през олово

и болка в очите затваря.

 

Грешен е пътят, времето – малко,

разбирам какво не достига,

най-ненаучен от мене остана

урокът да бъда щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "най-ненаучен от мене остана
    урокът да бъда щастлива"
    Много хубаво си го казала Доли и май си е точно така в живота!
  • Мисля си, че и аз не съм присъствала на този урок. Браво, Доли- почувствано и написано супер!!!
  • Прекрасна си,Доли!
    Поздрав!
    Този стих го бях пропуснала и ето защо ми се стори,че от цяла вечност не съм чела твой стих
  • Много, много ви благодаря! Радвам се, че мога да споделям с вас
  • Истинска си, Доли!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...