1 июн. 2007 г., 05:19

Усещане

780 0 15

Усещане

 

Пясък в косите, диви фъртуни

от стари, разбити въпроси,

боси крака и ръце като струни,

и тъмно небе, буреносно.

 

В кръг се завъртам, търся отново

къде е на дните ми фара,

трудно прониква лъч през олово

и болка в очите затваря.

 

Грешен е пътят, времето – малко,

разбирам какво не достига,

най-ненаучен от мене остана

урокът да бъда щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "най-ненаучен от мене остана
    урокът да бъда щастлива"
    Много хубаво си го казала Доли и май си е точно така в живота!
  • Мисля си, че и аз не съм присъствала на този урок. Браво, Доли- почувствано и написано супер!!!
  • Прекрасна си,Доли!
    Поздрав!
    Този стих го бях пропуснала и ето защо ми се стори,че от цяла вечност не съм чела твой стих
  • Много, много ви благодаря! Радвам се, че мога да споделям с вас
  • Истинска си, Доли!
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...