1.06.2007 г., 5:19

Усещане

776 0 15

Усещане

 

Пясък в косите, диви фъртуни

от стари, разбити въпроси,

боси крака и ръце като струни,

и тъмно небе, буреносно.

 

В кръг се завъртам, търся отново

къде е на дните ми фара,

трудно прониква лъч през олово

и болка в очите затваря.

 

Грешен е пътят, времето – малко,

разбирам какво не достига,

най-ненаучен от мене остана

урокът да бъда щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "най-ненаучен от мене остана
    урокът да бъда щастлива"
    Много хубаво си го казала Доли и май си е точно така в живота!
  • Мисля си, че и аз не съм присъствала на този урок. Браво, Доли- почувствано и написано супер!!!
  • Прекрасна си,Доли!
    Поздрав!
    Този стих го бях пропуснала и ето защо ми се стори,че от цяла вечност не съм чела твой стих
  • Много, много ви благодаря! Радвам се, че мога да споделям с вас
  • Истинска си, Доли!
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...