Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния,
просветнала, да върне в мен посоката,
на тишина, с доверие изпълнена,
но заредена с трусове в дълбокото.
Прилича на внезапно напрежение
(с бодежи на иглички тънки в пръстите),
на зреещото огнено прозрение,
сърцето разтуптяващо до пръсване...
А истината, всъщност, много проста е,
по-стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена.
© Вики Todos los derechos reservados
по-стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена."
----------------------------------------------------
Силно въздействащ стих, сътворен със завидно поетично майсторство,
съдържа много важно послание с непреходни общочовешки ценности!
Поздрави за мъдрата поетеса!