10.02.2015 г., 16:40

Усещане

964 0 14

Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.

Прилича на усещане за мълния,
просветнала, да върне в мен посоката,
на тишина, с доверие изпълнена,
но заредена с трусове в дълбокото.

Прилича на внезапно напрежение
(с бодежи на иглички тънки в пръстите),
на зреещото огнено прозрение,
сърцето разтуптяващо до пръсване...

А истината, всъщност, много проста е,
по-стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А истината, всъщност, много проста е,
    по-стара и от свят, и от човечество -
    любов ли е - побира в шепи Космоса,
    дори и да остане неизречена."
    ----------------------------------------------------
    Силно въздействащ стих, сътворен със завидно поетично майсторство,
    съдържа много важно послание с непреходни общочовешки ценности!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
  • Сравнението на любовта с пролетно пробуждане е уникално и много внушително.
    А финалът е с космическа мащабност...
    Аплодирам!
  • "...любов ли е - побира в шепи Космоса,
    дори и да остане неизречена."
    Браво!
  • Красиво усещане!
  • Истина е!
    Хубаво е,Вики!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...