Feb 10, 2015, 4:40 PM

Усещане

Poetry

967 0 14

Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.

Прилича на усещане за мълния,
просветнала, да върне в мен посоката,
на тишина, с доверие изпълнена,
но заредена с трусове в дълбокото.

Прилича на внезапно напрежение
(с бодежи на иглички тънки в пръстите),
на зреещото огнено прозрение,
сърцето разтуптяващо до пръсване...

А истината, всъщност, много проста е,
по-стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"А истината, всъщност, много проста е,
по-стара и от свят, и от човечество -
любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена."
----------------------------------------------------
Силно въздействащ стих, сътворен със завидно поетично майсторство,
съдържа много важно послание с непреходни общочовешки ценности!
Поздрави за мъдрата поетеса!

2015-02-20T16:31:18+02:00
voda (Елица Ангелова)

Сравнението на любовта с пролетно пробуждане е уникално и много внушително.
А финалът е с космическа мащабност...
Аплодирам!

2015-02-16T09:43:02+02:00
Eia (Росица Танчева)

"...любов ли е - побира в шепи Космоса,
дори и да остане неизречена."
Браво!

2015-02-15T22:20:21+02:00
valia1771 (Ивон)

Красиво усещане!

2015-02-15T22:12:00+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Истина е!
Хубаво е,Вики!

2015-02-15T22:03:33+02:00