8 jun 2009, 0:43

Усещане 

  Poesía
1814 0 39

             
                Усещане


Едно усещане за кръстопът
завихрено над хребета умира,
Душите ни навярно ще стаят
спомена светлив като секира,

пронизал не една и две Души
във устрема си да остави диря,
безплътен, бездиханен, а крещи
и триизмерно своя нос навирил,

по пътя наш, с телата ще дели
на Вечността митичната пощада,
а от колчана на Душите със стрели
все някоя стрела ще стигне Ада...

Зад някой кръг смирено ще стои
атавистичната ни грешна същност
и даже Бог криле да ни скрои
за в Рая... ние няма да сме същите...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??