8 jun 2009, 0:43

Усещане

  Poesía
2K 0 39

             
                Усещане


Едно усещане за кръстопът
завихрено над хребета умира,
Душите ни навярно ще стаят
спомена светлив като секира,

пронизал не една и две Души
във устрема си да остави диря,
безплътен, бездиханен, а крещи
и триизмерно своя нос навирил,

по пътя наш, с телата ще дели
на Вечността митичната пощада,
а от колчана на Душите със стрели
все някоя стрела ще стигне Ада...

Зад някой кръг смирено ще стои
атавистичната ни грешна същност
и даже Бог криле да ни скрои
за в Рая... ние няма да сме същите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...