8.06.2009 г., 0:43 ч.

Усещане 

  Поезия
1616 0 39

             
                Усещане


Едно усещане за кръстопът
завихрено над хребета умира,
Душите ни навярно ще стаят
спомена светлив като секира,

пронизал не една и две Души
във устрема си да остави диря,
безплътен, бездиханен, а крещи
и триизмерно своя нос навирил,

по пътя наш, с телата ще дели
на Вечността митичната пощада,
а от колчана на Душите със стрели
все някоя стрела ще стигне Ада...

Зад някой кръг смирено ще стои
атавистичната ни грешна същност
и даже Бог криле да ни скрои
за в Рая... ние няма да сме същите...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??