8 июн. 2009 г., 00:43

Усещане 

  Поэзия
1821 0 39

             
                Усещане


Едно усещане за кръстопът
завихрено над хребета умира,
Душите ни навярно ще стаят
спомена светлив като секира,

пронизал не една и две Души
във устрема си да остави диря,
безплътен, бездиханен, а крещи
и триизмерно своя нос навирил,

по пътя наш, с телата ще дели
на Вечността митичната пощада,
а от колчана на Душите със стрели
все някоя стрела ще стигне Ада...

Зад някой кръг смирено ще стои
атавистичната ни грешна същност
и даже Бог криле да ни скрои
за в Рая... ние няма да сме същите...

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??