Искам насред тревиста поляна да лежа,
а покрай нея река да минава.
Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,
а само вятъра да усещам тогава.
Искам да се взирам в небето
и отпусната да бъда, а то да ме поглъща.
Искам учестено да ми бие сърцето,
а покоя с ръцете си да ме прегръща.
Искам тревата, галейки, да ме успокоява,
а реката, ромолейки, в сън да ме унася.
Искам вятърът мислите далече да отвява,
а слънцето частици от топлината си да ми поднася.