23 дек. 2009 г., 23:03

Усещане

801 0 2

Искам насред тревиста поляна да лежа,

а покрай нея река да минава.

Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,

а само вятъра да усещам тогава.

 

Искам да се взирам в небето

и отпусната да бъда, а то да ме поглъща.

Искам учестено да ми бие сърцето,

а покоя с ръцете си да ме прегръща.

 

Искам тревата, галейки, да ме успокоява,

а реката, ромолейки, в сън да ме унася.

Искам вятърът мислите далече да отвява,

а слънцето частици от топлината си да ми поднася.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....