23 дек. 2009 г., 23:03

Усещане

805 0 2

Искам насред тревиста поляна да лежа,

а покрай нея река да минава.

Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,

а само вятъра да усещам тогава.

 

Искам да се взирам в небето

и отпусната да бъда, а то да ме поглъща.

Искам учестено да ми бие сърцето,

а покоя с ръцете си да ме прегръща.

 

Искам тревата, галейки, да ме успокоява,

а реката, ромолейки, в сън да ме унася.

Искам вятърът мислите далече да отвява,

а слънцето частици от топлината си да ми поднася.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...