2 oct 2008, 14:04

***(усещане за...)

  Poesía
906 0 18

 

Усещаш ли
как в устните се сгушва
кратко топло вдишване,
миг преди да се събудиш?
Как тихичко
по утрото се плъзва
млечният отблясък от кафето?
И как искрù
в очите звън от капки
от чашата преляла на дъжда?
Във крайчетата на косите,
цветен лъх на вятъра
как вплита възелчета слънчеви
и звезден шепот сипе вечер? 
Току преди сънят да претвори
в уютните си шепи
всяка мисъл, всеки звук и цвят, и образ  
във меко ехо от деня -
усещаш ли
дъха

на малките неща?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Току преди сънят да претвори...

    във меко ехо от деня...

    дъха на малките неща...

    Доре...уникално е!
  • Много ми хареса стихът!Усещането е наистина невероятно!
  • ...едва забележимо нежно цвете...приютило в скута капчица роса...в нея има много от небето...и много от голямата гора...
  • Чудно красиво! Поздрави за усещането, което подаряваш!
  • Прекрасно усещане !
    За щастие ,за споделена обич и още нещо...
    Много ми хареса!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...