2 oct 2008, 14:04

***(усещане за...)

  Poesía
903 0 18

 

Усещаш ли
как в устните се сгушва
кратко топло вдишване,
миг преди да се събудиш?
Как тихичко
по утрото се плъзва
млечният отблясък от кафето?
И как искрù
в очите звън от капки
от чашата преляла на дъжда?
Във крайчетата на косите,
цветен лъх на вятъра
как вплита възелчета слънчеви
и звезден шепот сипе вечер? 
Току преди сънят да претвори
в уютните си шепи
всяка мисъл, всеки звук и цвят, и образ  
във меко ехо от деня -
усещаш ли
дъха

на малките неща?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Току преди сънят да претвори...

    във меко ехо от деня...

    дъха на малките неща...

    Доре...уникално е!
  • Много ми хареса стихът!Усещането е наистина невероятно!
  • ...едва забележимо нежно цвете...приютило в скута капчица роса...в нея има много от небето...и много от голямата гора...
  • Чудно красиво! Поздрави за усещането, което подаряваш!
  • Прекрасно усещане !
    За щастие ,за споделена обич и още нещо...
    Много ми хареса!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...