Oct 2, 2008, 2:04 PM

***(усещане за...)

  Poetry
904 0 18

 

Усещаш ли
как в устните се сгушва
кратко топло вдишване,
миг преди да се събудиш?
Как тихичко
по утрото се плъзва
млечният отблясък от кафето?
И как искрù
в очите звън от капки
от чашата преляла на дъжда?
Във крайчетата на косите,
цветен лъх на вятъра
как вплита възелчета слънчеви
и звезден шепот сипе вечер? 
Току преди сънят да претвори
в уютните си шепи
всяка мисъл, всеки звук и цвят, и образ  
във меко ехо от деня -
усещаш ли
дъха

на малките неща?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Току преди сънят да претвори...

    във меко ехо от деня...

    дъха на малките неща...

    Доре...уникално е!
  • Много ми хареса стихът!Усещането е наистина невероятно!
  • ...едва забележимо нежно цвете...приютило в скута капчица роса...в нея има много от небето...и много от голямата гора...
  • Чудно красиво! Поздрави за усещането, което подаряваш!
  • Прекрасно усещане !
    За щастие ,за споделена обич и още нещо...
    Много ми хареса!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...