2.10.2008 г., 14:04

***(усещане за...)

901 0 18

 

Усещаш ли
как в устните се сгушва
кратко топло вдишване,
миг преди да се събудиш?
Как тихичко
по утрото се плъзва
млечният отблясък от кафето?
И как искрù
в очите звън от капки
от чашата преляла на дъжда?
Във крайчетата на косите,
цветен лъх на вятъра
как вплита възелчета слънчеви
и звезден шепот сипе вечер? 
Току преди сънят да претвори
в уютните си шепи
всяка мисъл, всеки звук и цвят, и образ  
във меко ехо от деня -
усещаш ли
дъха

на малките неща?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Току преди сънят да претвори...

    във меко ехо от деня...

    дъха на малките неща...

    Доре...уникално е!
  • Много ми хареса стихът!Усещането е наистина невероятно!
  • ...едва забележимо нежно цвете...приютило в скута капчица роса...в нея има много от небето...и много от голямата гора...
  • Чудно красиво! Поздрави за усещането, което подаряваш!
  • Прекрасно усещане !
    За щастие ,за споделена обич и още нещо...
    Много ми хареса!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...