27 jun 2014, 22:19

Усещане за пролет

  Poesía » Otra
975 0 0
    От спечената пръст изравям с пръсти заровените спомени за пролет... Посявам нови семена и се прекръствам! За новата им пролет  днес  се моля!  Аз искам пак да видя как израстват  във пъпки едри - в цветове незнайни  и с непозната сила пак да властват над въздуха с ухание омайно... И си мечтая как като в магия пчела и гълъб идват и се кротват... От моите цветя тя жадно пие, а той перца до нея пощи кротко... А пък пръстта - все още с дъх на зима,  отново заживява и говори... От цвете и  перце на гълъб взима да ми дари усещане за пролет...
А аз във тази пръст заровил пръсти,
усещам как живот кълни потайно! И знам, че в нея и след моя кръст, пак ще никне пролет...! Винаги ! Безкрайно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...