27 июн. 2014 г., 22:19

Усещане за пролет

976 0 0
    От спечената пръст изравям с пръсти заровените спомени за пролет... Посявам нови семена и се прекръствам! За новата им пролет  днес  се моля!  Аз искам пак да видя как израстват  във пъпки едри - в цветове незнайни  и с непозната сила пак да властват над въздуха с ухание омайно... И си мечтая как като в магия пчела и гълъб идват и се кротват... От моите цветя тя жадно пие, а той перца до нея пощи кротко... А пък пръстта - все още с дъх на зима,  отново заживява и говори... От цвете и  перце на гълъб взима да ми дари усещане за пролет...
А аз във тази пръст заровил пръсти,
усещам как живот кълни потайно! И знам, че в нея и след моя кръст, пак ще никне пролет...! Винаги ! Безкрайно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...