Jun 27, 2014, 10:19 PM

Усещане за пролет

  Poetry » Other
973 0 0
    От спечената пръст изравям с пръсти заровените спомени за пролет... Посявам нови семена и се прекръствам! За новата им пролет  днес  се моля!  Аз искам пак да видя как израстват  във пъпки едри - в цветове незнайни  и с непозната сила пак да властват над въздуха с ухание омайно... И си мечтая как като в магия пчела и гълъб идват и се кротват... От моите цветя тя жадно пие, а той перца до нея пощи кротко... А пък пръстта - все още с дъх на зима,  отново заживява и говори... От цвете и  перце на гълъб взима да ми дари усещане за пролет...
А аз във тази пръст заровил пръсти,
усещам как живот кълни потайно! И знам, че в нея и след моя кръст, пак ще никне пролет...! Винаги ! Безкрайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...