От спечената пръст изравям с пръсти
заровените спомени за пролет...
Посявам нови семена и се прекръствам!
За новата им пролет днес се моля!
Аз искам пак да видя как израстват
във пъпки едри - в цветове незнайни
и с непозната сила пак да властват
над въздуха с ухание омайно...
И си мечтая как като в магия
пчела и гълъб идват и се кротват...
От моите цветя тя жадно пие,
а той перца до нея пощи кротко...
А пък пръстта - все още с дъх на зима,
отново заживява и говори...
От цвете и перце на гълъб взима
да ми дари усещане за пролет...
А аз във тази пръст заровил пръсти,
усещам как живот кълни потайно!
И знам, че в нея и след моя кръст, пак
ще никне пролет...!
Винаги !
Безкрайно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.