27 dic 2007, 19:04

усещане за щастие

1.4K 0 26
С еднаквост те крещях и премълчавах
със равнозначното усещане за щастие.
Удавях те в очите си, за да изплувам
из себе си, пречистена в доверие.
Задъхвах се в бленувани видения,
очаквайки да ме достигне мисълта ти.
Изскубвах корените на съмненията,
че аз не съм... не съм в съня ти.
Тогава утрото отваряше очите,
залепнали от цветните нюанси,
и вятърът замръзваше в косите,
целувайки ме с устни безпристрастни.
В изгубеното слънце зад мъглите,
пустеещи от сиво безлюбовно време,
те търсех - да те извая от мечтите,
наричайки те със слънчевото име...
Разбираш ли, че щастие не съществува,
ако не го отгледаш вътре в себе си.
Дори един да е... напълно е достатъчно,
да те нарича "слънце" на мечтите си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...