27 dic 2007, 19:04

усещане за щастие 

  Poesía » Filosófica
1213 0 26
С еднаквост те крещях и премълчавах
със равнозначното усещане за щастие.
Удавях те в очите си, за да изплувам
из себе си, пречистена в доверие.
Задъхвах се в бленувани видения,
очаквайки да ме достигне мисълта ти.
Изскубвах корените на съмненията,
че аз не съм... не съм в съня ти.
Тогава утрото отваряше очите,
залепнали от цветните нюанси,
и вятърът замръзваше в косите,
целувайки ме с устни безпристрастни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??