усещане за щастие
С еднаквост те крещях и премълчавах
със равнозначното усещане за щастие.
Удавях те в очите си, за да изплувам
из себе си, пречистена в доверие.
Задъхвах се в бленувани видения,
очаквайки да ме достигне мисълта ти.
Изскубвах корените на съмненията,
че аз не съм... не съм в съня ти.
Тогава утрото отваряше очите,
залепнали от цветните нюанси,
и вятърът замръзваше в косите,
целувайки ме с устни безпристрастни.
В изгубеното слънце зад мъглите,
пустеещи от сиво безлюбовно време,
те търсех - да те извая от мечтите,
наричайки те със слънчевото име...
Разбираш ли, че щастие не съществува,
ако не го отгледаш вътре в себе си.
Дори един да е... напълно е достатъчно,
да те нарича "слънце" на мечтите си.
със равнозначното усещане за щастие.
Удавях те в очите си, за да изплувам
из себе си, пречистена в доверие.
Задъхвах се в бленувани видения,
очаквайки да ме достигне мисълта ти.
Изскубвах корените на съмненията,
че аз не съм... не съм в съня ти.
Тогава утрото отваряше очите,
залепнали от цветните нюанси,
и вятърът замръзваше в косите,
целувайки ме с устни безпристрастни.
В изгубеното слънце зад мъглите,
пустеещи от сиво безлюбовно време,
те търсех - да те извая от мечтите,
наричайки те със слънчевото име...
Разбираш ли, че щастие не съществува,
ако не го отгледаш вътре в себе си.
Дори един да е... напълно е достатъчно,
да те нарича "слънце" на мечтите си.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
