21 ene 2009, 7:32

Условно... 

  Poesía
398 0 7
Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!


Кафето, което условно
нарекохме "нашето".
Когато... Преди година време
стоеше с гръб към всички
останали, защото мен чакаше?


И се взираше в големите,
прашни стъкла. За да ме зърнеш.
Първи. А на стола до теб
лежеше огромен букет цветя.


Оранжеви гербери искряха
по-силно от слънцето даже.
И пишеше нещо си. А в очите ти
трепкаха две мъжки сълзи.
Бяха от радост, нали?

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??