Jan 21, 2009, 7:32 AM

Условно...

  Poetry
575 0 7
Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!


Кафето, което условно
нарекохме "нашето".
Когато... Преди година време
стоеше с гръб към всички
останали, защото мен чакаше?


И се взираше в големите,
прашни стъкла. За да ме зърнеш.
Първи. А на стола до теб
лежеше огромен букет цветя.


Оранжеви гербери искряха
по-силно от слънцето даже.
И пишеше нещо си. А в очите ти
трепкаха две мъжки сълзи.
Бяха от радост, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...