21 янв. 2009 г., 07:32

Условно... 

  Поэзия
432 0 7
Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!


Кафето, което условно
нарекохме "нашето".
Когато... Преди година време
стоеше с гръб към всички
останали, защото мен чакаше?


И се взираше в големите,
прашни стъкла. За да ме зърнеш.
Първи. А на стола до теб
лежеше огромен букет цветя.


Оранжеви гербери искряха
по-силно от слънцето даже.
И пишеше нещо си. А в очите ти
трепкаха две мъжки сълзи.
Бяха от радост, нали?

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??